Статиите в един вестник или една статия в една енциклопедия обикновено носят отпечатъка на преходността и съдбата на остарялото. Артикулите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс в New York Tribune относно ролята на Големите сили на Запада в Азия и конфликтите между тях и народите на гигантския континент, или статията за Афганистан, написана от Енгелс за New American Cyclopedia по същото време, изненадват с предсказателния си дух и актуалността си.

Написани преди около 150 години, те осветяват днешния ден, в епоха, в която, след 11 септември 2001 година и обявяването от Американската империя на глобална „безкрайна война срещу тероризма“, човешката драма отново се развива на висотите на Централна Азия и в окупираната Месопотамия.

В какво се крие тайната на тази рядка журналистика, която от средата на 19-ти век може да осветява началата на 21-ви век по начин, по който всевластните днешни медии не успяват и не искат да го направят? Последните сексапилно фетишизират и манипулират впечатлението от образа и шока на момента.

Обратно, неочакваната актуалност на статиите на Маркс и Енгелс се дължи преди всичко на факта, че те търсят и улавят Настоящето като История, пулсиращия случай в цялата му историческа плътност и дълбочина, в противоречивите тенденции на бъдещите развития.

Улавят Историята в процес на раждане, защото я приближават, проучвайки материалните ѝ основи, активно и методично, с разум и сън, от гледната точка на борбата за всеобща човешка еманципация.

Колониалните страдания и социалните промени на индийския подконтинент, упоритата и победоносна съпротива на афганистанските племена срещу нашествието на британските имперски войски, революционните бунтове и народната война в Китай са свързани с бъдещето на социалната революция в Европа и по целия свят.

[Извадка от текст за представяне на издателя или изданието]