- Навредих ли ти? - Не. - Ядосан ли си на мен? - Не. Беше истина. В този момент всичко беше истина, тъй като преживяваше сцената в първоначалното ѝ състояние, без да поставя въпроси на себе си, без да се опитва да разбере, дори без да подозира, че някой ден ще има нещо, което ще трябва да разбере.
Не само, че всичко беше истина, но всичко беше и истинско: той, стаята, Андре, която оставаше легнала на разпуснатото легло, гола с разтворени крака и тъмния си пубис, от който течеше струя сперма. [...] Думите не имаха абсолютно никакво значение. Говореха за удоволствието само да говорят, както говори човек след любовта, с тялото все още в възбуда, главата малко празна.
В този ден в синята стая на хотела Тони и Андре разговарят след сексуалния акт. `Ако отново намеря свободата си... щеше ли ти да намериш своята?` Тони не отговаря на въпроса. Следователят и психиатърът искат сега да разберат. Да разберат защо Тони след тази среща избягваше своята стара любов. Защо изведнъж замина на ваканция с жена си и дъщеря си. Защо в деня на трагедията беше изчезнал.
Тони не отговаря на въпросите, но отново преживява месеците, които минаха след последната му среща в синята стая. `Щеше ли и ти да намериш твоята свобода?` Съдебните заседатели, които ще решат за виновността на Тони, нямат никакво съмнение относно отговора. Един непредвиден Сименон, в който откриваме всички добродетели, които го направиха един от най-великите писатели на 20-ти век. Силна сюжетна линия, дълбока психография на героите, образцова структура. Роман, който заслужава да бъде открит. Груб, разтревожен и невероятно модерен.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
9 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
