Двама от най-големите мислители на западната култура, Фридрих Ницше и Сократ от Платон, се срещат в философско изследване, което проучва редица ключови понятия за сократичното мислене с фокус върху интерпретацията им от ницшеанското размишление.

В първата част изследователят проследява литературния фон на споменаването на Ницше на случая със Сократ, започвайки от платоновите произведения Симпосий, Федър, Федон, Горгиас, Политик, Менон, Ион и версиите на древногръцкия философ, които ни предават Лукиан (За танца) и Диоген Лаертски (Животи на философите). В този контекст се изследва атопията като едновременното участие на Сократ както в рационалния, така и в еротичния философски дискурс, и връзката ѝ от една страна с изкуството и естетиката, а от друга страна с танца и тялото.

Във втората част, започвайки от опит за самокритика, който Ницше добавя в Раждането на трагедията през 1886 г., изследователят разкрива противоречията, които носят ранните мисли на германския философ (1872/4), осветявайки този размисъл под ръководството на понятието, които преобладават в по-късните му творби (напр. маска, скитане, голямо съмнение, перспектива и др.).

В този процес се представят възприятията на важни изследователи, като Хайдегер, Делеуз, Кауфман, Батай, Морган, Ламбрели, Лайо и Дойко, относно ницшеанските схващания на отечеството, индивидуализма, приятелството, въображението, сянката и волята за сила.