Голяма „обратност“ на Ницше във философията се състои в радикалността на подценяването на науката спрямо трагедията на хоризонта на условията на измерението на истината.

Той е първият мислител на метатрагичната история, който разбира същността на йерархията, която управлява човешкото самосъзнание в областта на отношенията между трагедията и науката. За него творението, под духовната закрила на трагедията, предшества оценително и на основата на заслугите спрямо науката, която се осъществява под закрилата на метафизиката.

В творбата на търсенето и излагането на истината, трагичният творец предшества по всякакъв начин метафизичния учен, ако и само ако истината не е алгоритмично достъпна и конструируема величина, като тази на математическата наука.

Ако и само ако мъдростта на чувствителността предшества измамата на интелектуалността по начина, по който Ахил по природа предшества Одисей в голямото хомерско обяснение на условията на епичната човешка съществуване, тогава нещата са, в известен смисъл, от самото начало ясни относно в крайна сметка търсената йерархия на условията на тяхното значение.

Ницше се насочва с страст и мания към реалното измерение на истината, което сравнително бързо е изолирано чрез комбинацията на неговата изключителна интелектуалност и пламтящата му чувствителност. За него, цялата западна история е продукт на неуловимото по размер и значение отклонение, което постепенно и неизбежно е довело до максимален негативизъм чрез най-добрите възможни намерения.