Древногръцката трагедия представя на сцената истории, които преди това са били напълно известни на първите зрители.

Настоящата книга, чрез използването на съвременни наративни теории, изследва наративните стратегии, които подкрепят сложната връзка между трагичния поет и неговата образована аудитория. Изследва как тези сложни истории са били типично проектирани от Есхил и са получили драматична форма, която е предизвиквала вълнение.

След това, след като наративните модели са били утвърдени, как тези модели последователно са били адаптирани, подкопавани, преодолявани или игнорирани от Софокъл и Еврипид в тяхното годишно усилие да пресъздадат интерес и нов смисъл, който да бъде свързан с трудните последни десетилетия на петия век.

Вътрешната динамика на смесването на трагедията, която съдържа редуване на наративни и драматични елементи, изглежда е съставлявала плодородна основа за смели наративни експерименти и за създаването на цяла гама от интензивни резултати.