Разбирам любовта по погрешен начин, изглежда ми, че не ме мислят, но всъщност ме мислят. След това изглежда ми, че ме мислят, но дори не си спомнят името ми. Сотирис, Сотирис! Аз съм това дете, което си направил лудо, когато идваше, а после, когато дойдох завинаги, ме остави като кактус и като порив на вятъра в хеликоптера си, като Фантом. Сотирис, Сотирис!...