Тукидид, един от най-великите историци, първи разглежда историята като наука и подлага фактите, които съставляват предмет на неговото разказване, на строга критична проверка, търсейки неуморно истината.

Той изключва от историята мита и намесата на божествени сили. Целеше да събере заключения с вечна стойност, "имение завинаги, а не състезание за момент". Не пренебрегваше трудностите при установяването дори на съвременните събития, които всеки вижда според своите симпатии, памет и възможности за правилно информираност.

От друга страна, обаче, той показва удивителната дълбочина на анализа в своята "Археология" (А2-19), че с логика и технологични изменения съвестният и прозорлив историк може да реконструира една много далечна епоха, за която няма писмени свидетелства.

Заключението от анализа на Тукидид, което особено се разглежда в известните му "ораторски речи", които съставляват почти една четвърт от цялото му произведение, е, че войните, особено гражданските и братодубещите, както и други събития, подобни на войните, като голямата чума в Атина, влошават поведението на хората, които, всъщност, по природа са склонни към злото.

Тукидид изглежда като студен и песимистичен изследовател. И това желае да "предаде" на по-късните поколения. Това е основната тема на неговото "послание".

Елефтериос Венизелос, който е превел цялото дело на Тукидид, е казвал, че Историята на Тукидид дава отговори на всички проблеми, които се появяват дори и днес пред участниците в политическия живот, въпреки огромните изменения в техника, военни средства, пространство и обем на противопоставящите се сили.