Аз съм Ангел. Това не е моето кръщелно име, изобщо не е. За да бъдем честни, дори не са ме кръстили, поне не в смисъла, който знаете. Ангел е професията ми. Не ме питайте дали да бъдеш Ангел е професия, защото не искам да отговоря с клишето „това е призвание!“. Ако вие намерите по-добра дума за нещо, на което си посветен двадесет и четири часа в денонощието, за нещо, което по време на изпълнението си получаваш заповеди и даваш отчети на началниците си, кажете ми и на мен. Независимо че не получавам заплата, нямам осигуровки, здравно обслужване, платен отпуск.
Как? Какво казахте? Не е работа, а дълг? Добре, приключваме с това. Ангел е моят дълг. Истинското ми име е Парадеисакис. Нямам фамилия, както нямат и колегите ми. Името Парадеисакис ми беше дадено от Великия, когато се родих и търсеха как да ме нарекат. Така се събра съвет, състоящ се от Великия и тримата Му помощници – Главнокомандващия, Главния адмирал и Главния маршал. Главнокомандващият предложи да ме нарекат Хрисафис, защото косата ми беше руса като злато. Отхвърлено беше като прекалено сладникаво и Главнокомандващият се обиди много. Главният адмирал предложи да ми дадат името Горгофтерос, забелязал, че крилата ми изглеждат богати, следователно и бързи. Отхвърлено беше, защото звучало като индианско име.
Тогава Главният маршал, който беше и телевизионен фен, предложи името Чарли, от сериал, който се излъчваше по телевизията, когато беше млад. Но Великият силно отказа и каза, че Ангелите на Чарли вече не са на мода и че трябва да ми дадат класическо име. Например, като костюмите на Шанел. За да не ви отегчавам, разбира се, че надделя мнението на Великия. Не, не ме нарекоха Шанел, казаха ми Парадеисакис, което да ми напомня постоянно за произхода и края ми.
