Втората природа, последната и най-малко техническа от книгите на автора, представлява същината на неговата мисъл относно функционирането на мозъка. В една композиция на философия, психология, психоанализа, еволюционна биология и невронауки той поставя основите за една невробиологична гносология като положителна наука.

На основата на това обоснование срещаме класически и съвременни мислители: Рене Декарт, Чарлз Дарвин, Имануел Кант, Уилям Джеймс, Жан Пиаже, Зигмунд Фройд, Ервинг Шрьодингер, Карл Попър, Ноам Чомски, Алан Тюринг, Ричард Спъри, Жан-Марк Шанжьо, Антонио Дамасио, Ричард Докинс, Стивън Гулд, Дейвид Уилсън - всички те минават през разказа на автора.

Еделман твърди, че разделението между природните науки и хуманитарните изследвания, както и различният им подход към проблемите на света, може да бъде премахнато, ако се търсят общите им корени във функционирането на мозъка. Той счита, че не може да съществува цялостна наука, ако съзнанието не бъде обяснено в биологични термини.

Въпросът за човешкото съзнание е в центъра на неговото изследване. Той изгражда мост между изследването на явленията от науката (“трето лице”) и субективността на преживяването от индивида (“първо лице”).

По този начин той различава две взаимосвързани “природи”, природата на външния свят и “втората природа”, която обхваща както човешката природа като цяло, така и понятието за спонтанно действие.

Както самият той отбелязва в предговора си: "Тази книга се роди от моето усилие, систематично или не, да разбера какво означават откритията на невронауките за въпросите на човешкото познание. Изводите от мисълта ми относно конкретните въпроси са формулирани с по-снизходителни и хетерогенни термини от тези на философите, които са привързани към традиционната гносология. Считам, че тази разлика представлява полезна отправна точка за по-нататъшно изследване на това как познаваме. Призовавам читателя да подхожда към книгата като към начална изследователска опитност, която цели нова мисъл относно това как познаваме света и себе си."

Автор: Джералд М. Еделман (1929–2014) беше професор по биохимия в Rockefeller University и по невробиология в Scripps Research Institute. Той беше удостоен с Нобелова награда по медицина през 1972 г. за откритията си относно молекулната структура на антителата. Последните десетилетия от живота си той изследваше невробиологичните основи на съзнанието и публикува, между другото, книгите Невронен дарвинизъм (1987), Топобиология (1988), Настояща памет (1989), Божествен етер, Заживяла светлина (1992), Вселената на съзнанието (2000) и Мозък, по-широк от небето (2004).