Без рокля, без огърлица, дойде за лов 26.5.99 Атика. Сам човек сяда и чете, изпълнен с тишина 15.11.16 Обяд в Атина. Бавно се стъмва, мисля за миналото, а тихо вълни се поклащат 5.9.18 Келий на Светия Кръст. Бездна очи, непроницаваща тъга, неми устни 29.11.18 Сутрин в Атина.

КОМЕНТАРИ ЗА ПИСАНИЯТА НА СИМЕОН «Кратки и плътни са тези стихотворения, по образец на японските хайку. Но не са напълно хайку, тъй като следват много строги правила за композиране. Бих ги нарекъл по-скоро секунди, минути или мигове на вечността, тъй като онова, което записват, са вътрешни светкавици, внезапни проблясъци, спонтанни чудеса, случайни срещи на реалното и нереалното, псалта на песента на една птица, тропара на един извор, Господи, помилуй на вятъра, всички тези шумове, тези шепоти, тези дъхания и тези тихи като полъх гласове, които монахът чувства в себе си, но и също извън себе си, и описва с кратък начин, като щрихите на един импресионистичен художник». – JACQUES LACARRIÈRE

Коментари за поетичната единица Симон Гроб на Иеромонах Симон (Издателства Агра, 1994 и 2019). Le Mont Athos Éд. de l’Imprimerie Nationale, 2002.

«Отец Симон ни обяснява, че за него писането е начин да преживява по-дълбоко природата, която го заобикаля на Витоша, друг начин да се моли и да намира непосредствено избавление и утешение... Наподобява на онези редки изключения в човешкия род, които могат да променят живота всеки път, когато има нужда, дори сега. Защо да го прави? За да не бъде изяден от рутината, да не вкаменее като статуя. За да продължи да изследва безкрайните възможности на света и живота до последния си дъх, с същото радостно любопитство, с което ме пита за всичко, което знам и не знам. Защото толкова много се разтресох, когато го срещнах, че когато се сбогувахме, почувствах, че се разделям с един стар и любим приятел... Без съмнение, това беше щедрата човешка топлина на... » – MARIO VARGAS LLOSA Нобелова награда за литература 2010 г. в. El País, 29.9. 2002.