ТЕСТОВЕ VII-VIII: Продължение на диалектическото мислене и начина на неговото производство. От логиката е изключен аргументът, който не може да бъде защитен морално.

ЗА СОФИСТИЧНИТЕ АРГУМЕНТИ: Продължение на проблематиката на тестовете. Противоречие в аргументацията на еристите.

Аристотел, син на лекаря Никомах, е роден в Стагира през 384 г. пр.н.е. За ранните години от живота му информацията е оскъдна. На седемнадесетгодишна възраст заминава за Атина, за да учи в Академията на Платон. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр.н.е., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада, а след триречна престой там отива на Лесбос и след това в Македония, където поема обучението на младия цар Александър.

Когато неговият ученик заема трона, Аристотел се установява в Атина и основава своята школа, Ликей. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), времето на философа в Атина става трудно. Той е принуден да се укрие в Халкид, родното място на майка си, където умира през 322 г. пр.н.е.

Както универсален дух, Аристотел създава обширно и ценностно философско и научно дело. Теория на познанието, логика, theology, физика, биология, психология, етика, политическа философия и естетика са основните познавателни области, които изследва и изучава.

Александрийският Ермисп изчислява произведенията на Аристотел на 400. До нас са запазени списъци, които включват 143 заглавия на негови творби. Диоген Лаертски оценява броя на стиховете на аристотеловите съчинения на 440 000. Влиянието на неговото дело върху формирането на световната мисъл е било за векове и остава силно.

[Извлечение от текст за представяне на издател или издание]