Тогава, когато рокът беше опасен… През август 1969 година, 400 000 млади хора се събраха на едно кално поле в щата Ню Йорк, на фестивал за мир, любов и музика, който промени курса на рока и остана до днешния ден неизличим символ на идеализма от шестдесетте години.

Сантана, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джоан Баез, Джо Кокър, Ричи Хевънс и много други бяха главните действащи лица на това възвисяване. Но как можеш да разбереш и обясниш мита за Уудсток, когато не си бил там? На този въпрос се опитват да дадат отговор авторите на тази книга, деца все още през 1969, но вече изпълнени с любопитство за новите звуци и начина на живот, които идваха от Европа и Америка.

Паралелно с връзката, която се стремят да установят с общия музикален и политико-социален контекст на епохата, се опитва да се проучат влиянието, което е имал отзвука на фестивала (когато достигна документалният филм и живите записи) и в Гърция на началото на 70-те години върху музикалните и политическите дела, но и върху начина на живот.

Книгата предлага на приятелите на музиката, за първи път на български език, един завършен хроникален отчет на фестивала, обхващаща по реда, в който се състояха всички участия, с коментари, снимки, информация за артистите и пълен списък на парчетата, които бяха изпълнени.

Тази книга всъщност е продукт на утопична носталгия на двама дванадесетгодишни от 1969 година за това лято, в което човекът стъпи на Луната и рокът все още беше опасен, показвайки заблуждаващо как може да наследи света…