Всичко започва от много прости инциденти, от ежедневния живот или от опитността на учителя. Те ясно показват, че нашите спомени са по-малко забравени, отколкото смятаме. Някои се връщат в съзнанието благодарение на сложни и непредсказуеми асоциации.

Ако не успеят да се върнат, поне сме способни, пред някаква подсказка, да разпознаем това, за което сме мислили, че не знаем. Без да знаем, следователно, знанието остава в нас.

Така се създават точки на от-reference, които ни позволяват да съдим по-добре, така се осъществява интелектуалната, емоционалната и моралната формация. Тези факти обясняват основната роля, която могат да играят филологичните науки - роля, която днес е опасно недооценена.

Те осветяват с нова светлина сложностите на вътрешния живот: проникването в този тайни съкровища е малко като да прилагаме психоанализата на доброто.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]