Колко сигурни сме, че не играем роля в момента, в който казваме „избягвам да заема конкретна позиция“? Какво ни уверява, дори и тогава, че нашето действие не е театър, не е манипулирано? Критериите се основават само на степента на лична отговорност, която съществува в нашите действия; само тогава има истинско справяне, от наша страна, с индивидуалната свобода.

Младият Орест, израснал в комфорт и безотговорност, далеч от истинското си семейство, където би трябвало да отмъсти за убийството на баща си, в началото мисли да продължи да живее безгрижно. Въпреки това, Орест чувства тревога. Ако нищо не му се противопоставя, тогава нищо не му принадлежи. Така той отново се връща в Аргос, градът, в който е роден, без да знае нищо за неговата история.

Той научава за престъплението, за което би могъл да отмъсти, но тогава социалният конформизъм се намесва под формата на Зевс. Той ще отрече конформизма, който му съветва да не нарушава социалния мир. В момента, в който решава да действа, той открива свободата; открива, че може да избере каква форма ще приеме светът благодарение на него, дори и да трябва да плати за своята отговорност. Величието на човека се основава на ангажимента и волята му да стане отговорен за нещо.