Да имаш откритие за трагедията е значително отличие. И това отличие принадлежи на гръцките първооткриватели. В дълбочина, има нещо очарователно в успеха, който постигна този жанр. Защото дори и днес се пишат трагедии, двадесет и пет века по-късно, и те се пишат почти по целия свят, който, освен това, периодично продължава да заема от гръцките теми и герои: пишат се „Хиперонида“ и „Антигони“.

Наистина, именно гърците бяха тези, които създадоха трагедията, но е безспорно, че разликите между трагедия на Есхил и трагедия на Расин са дълбоки. Нито контекстът на представлението, нито структурата на произведенията останаха същите. Що се отнася до публиката им, вече не е възможно никакво сравнение, и духовното съдържание, което присъства в тях, се е променило повече от всяко друго нещо.

В зависимост от времето и страната, се дава и различна интерпретация на оригиналната трагическа схема. Но това се изразява с най-голяма сила в гръцките произведения, защото там се явява с първата си голота.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]