Тук ще бъдат записани с всяка подробност всички събития, които са се случили във всяка точка на Римската империя. Причината е, че е било невъзможно да се запишат действията както подобава, докато техните извършители все още са били живи, защото, ако ме открият, не бих могъл да избегна най-ужасната смърт и не можех да бъда сигурен дори за безопасността на най-близките ми роднини.

Тайната история на Прокопий [500 (?) - 565 г. сл. Хр.] е странно допълнение към Историите и За строежите на същия автор. Изложението на трите войни - срещу персите, вандалите и готите - почти е било завършено, когато авторът, очевидно отвратен, е решил да предостави безопасно на някои отдалечени бъдещи поколения клюките от задкулисието, които били на мода, докато Юстиниан и Теодора играели своите имперски роли и Велизарий водел римските армии от триумф на триумф.

По собствените си думи, целта на написването на книгата, която той очевидно е нарекъл Анехдота, е била да изрази открито цялата истина, която не е счел за разумно да запише в седемте книги на Историите; те вече били публикувани и разпространени от край до край на империята.

Авторът събира всичките си сили в опита си да докаже пълната корупция на Юстиниан и Теодора, незначителността на Велизарий и безсрамността на Антонина. Освен политическата корупция и любовните скандали и общото безразличие към религията и морала, читателят ще намери в Прокопий много неща, които да му напомнят за съвременния живот.

Той ще прочете за обществени услуги с лекари и учители, които се заплащат от държавата, и за субсидирани развлекателни прояви; за прекрасно организирани пощенски служби; за шпионаж и контрашпионаж; за мита и данъци, за митници, за такси върху вноса и забрани за внос; за недостатъчно осветление на улиците и недостатъчно водоснабдяване; за монополи, стабилизиране на цените, незаконни дялове, фалшиви продажби и черен пазар; за покачване на ценовия индекс и за девалвация на валутата; за по-малки хлябове и фалшиви брашна; за търговия; за безумната страст на феновете и упоритите и жестоки спорове между привържениците на различни отбори.

Преводът, пълен и без съкращения, е направен от средновековния гръцки оригинал на изданията The Loeb Classical Library, 1935. Преведен е от горепосоченото издание и въведението на H.B. Dewing. За допълнението (библиография, карти и хронология) е използван материал и от изданието Loeb, и от изданието Penguin, 19813. Изданието съдържа и списък на лица и списък на топоними.