Публий Корнелий Тацит (P. Cornelius Tacitus), най-известният от римските историци, е роден между 50 и 60 г. сл. Хр. и е починал между 115 и 117 г. сл. Хр. Той е получил образование в риторически школи и първоначално е станал известен като ритор. Заема различни политически длъжности, praetor, генерал, консул и др.

Въпреки риторическата окраска на неговите произведения, той се опитва да се връща към източниците, било то устни или писмени, за да изследва истината, както и към произведенията на предишни историци. Търси causas и rationes, тоест очевидните и непроявените причини за събитията, и освен това е несравним психолог.

Негови произведения:

1. «Диалог за риторите» (Dialogus de oratoribus). В него той се опитва да обясни причините за упадъка на риториката през императорския период.
2. «Агрикола» (Agricola или De vitta et moribus Iullii Agricolae), похвална биография с много исторически данни за Британия, където Агрикола е бил изпратен да я подчини.
3. «Германия» (Germania), географско и етнографско описание на страната и нейните жители.
4. «Истории» (Historiae), в 14 книги, от които са запазени първите 5. Те обхващат събитията от 69 до 96 г. сл. Хр. Произведението е написано по времето на Траян (98-117 г. сл. Хр.).
5. «Хронологии» (Annales) в 16 книги. Това произведение е озаглавено и «Ab excessu divi Augusti libri». То обхваща хронологичната история на Рим от смъртта на Август (14 г. сл. Хр.) до смъртта на Нерон (68 г. сл. Хр.).

[Извадка от текста на задната корица на изданието]