Всеки път, когато четем или разговаряме с някого, опитът предизвиква органични промени в мозъка ни. В рамките на секунди се формират нови кръгове, спомени, които могат да променят завинаги начина, по който виждаме света.

Намирам тази идея за толкова важна, че през последните три години ми беше трудно да се интересувам от нещо друго. Как става така, че паметта оставя своя отпечатък, с резултат да можем да носим миналото в съзнанието си?

Само в последните години учените започнаха да разработват някои теории, които действително допринасят за обяснението на това умствено явление. Събаряйки част от стените, които отдавна разделят различните научни области, психолозите, биолозите, физиците и философите обединяват усилията си, за да отговарят на някои от големите въпроси на човешкото съществуване: Как знаем това, което знаем? Как създаваме умствените карти - структури на спомените - които служат като ръководства в света, в който живеем?