Когато националната организация е корумпирана почти до последната си клетка... Когато новият доминиращ ценностен кодекс на обществото определя всяко действие на съпротива срещу оставянето, корупцията, разложението и прехвърлянето на отговорности като израз на крайна наивност и глупост...

Докато оставалите здрави островчета в океана на политическата и социална болест дори не се регистрират, считани за незначителни, от нашите социални картографи... Когато това се случва... Има ли смисъл да се посочват патологичните елементи на нашата политическа система, както и институционалната й основа? И търсенето на методи за тяхното лечение?

След като политическият микрокосмос не е нищо повече от предавателен механизъм в властовото поле на социалните корозии и разломи, на, за съжаление, доминиращите и дадени, злонамерени аспекти на социалната душа? Но тъй като политическата система не е просто отражение, а и източник на хранене на социалните слабости, авторът на произведението вярва, че битката заслужава да бъде водена и в институционалното политическо поле.

С цел, ако не за по-добър свят, то поне за един свят, който е възможно най-добър...

[Извадка от текста на задната корица на изданието]