„Филологичните разходки“ преди да бъдат събрани тук, макар и частично, вече са извървели своя собствен път в литературните изследвания, свързани с ранния междусветовен период.

Вече повече от десетилетия е невъзможно изследователят да премине през литературата на първите десетилетия на 20-и век, без критичният и филологичният му арсенал да се опре на информацията, предоставена от разходките на Бастия.

Нещо, което днес придобива дори по-голямо значение, в момент, в който започва, ако не да спадне, поне да се умърдява интересът на изследователите към модернистичната литература от `30-те години и да се възобновяват изследванията за символистите поети и прозаици, които се появяват в литературата след 1915 година.

Става въпрос, както ще установи днешният читател, за серия от интервюта, които продължават да излъчват жизненост и, в някои случаи, почти дионисиевска топлота, характеристики, които са изразено антиакадемични, но от друга страна не противоречат, а улесняват подхода към личния свят на всеки автор.

(. . .) [Извадка от текста на задната корица на изданието]