Изучаването на развитието на езика и комуникацията при децата в последните десетилетия бе в центъра на динамични разработки. Пряка последица от революционните напредъци в лингвистиката, то се развива основно в контекста на интердисциплинарната област на психолингвистиката и съвпада с напредъците в изследването на психобиологичното развитие на детето, както и на когнитивните феномени.

Това познание познава разцвет, който характеризира общо езиковедските науки и който оказа влияние в по-широкия спектър на хуманитарните и социалните науки. Развитието на езика представлява ключов въпрос за изучаването на психичното, когнитивното и социалното развитие на детето, тъй като езикът играе основна роля във формирането на психиката, интелигентността и социалния живот.

Също така може да допринесе решаващо по въпроси като теорията на езика, познанието, обучението и психобиологичното развитие. От това изследване произтичат естествено и практически последици за области като образованието и логопедията.

Книгата разглежда преди всичко исторически, методологически и теоретични аспекти на тази научна област. След това се спира на това, което знаем за развитието от една страна на езиковите, а от друга страна на комуникационните способности на детето.

По-конкретно, се изследват отделните сфери на езиковото развитие, които включват усвояването на фонологични, граматически и семантични знания. Освен това разглежда развитието на така наречените прагматични, текстови и социолингвистични знания, които правят възможно използването на езика в комуникацията.