Теоретично и критично произведение за изкуството (и най-вече литературата), от тези, които оказали най-голямо влияние върху човешката мисъл и от най-обсъжданите през всички времена. Свързаното с поезията и известното определение на трагедията.

Аристотел, син на лекаря Никомах, е роден в Стагири през 384 г. пр. Хр. За първите години от живота му информацията е оскъдна. На седемнадесет години отива в Атина, за да учи в Платоновата академия. Там остава двадесет години, от 367 до 348 г. пр. Хр., когато умира Платон. Тогава Аристотел заминава за Асос в Троада и след тригодишен престой там отива на Лесбос, а след това в Македония, където поема възпитанието на царевича Александър.

Когато неговият ученик заема трона, Аристотел се установява в Атина и основава своята школа, Ликее. След смъртта на Александър (323 г. пр. Хр.), престоят на философа в Атина става труден. Налага се да се прибегне до Халкида, родното място на майка си, където умира през 322 г.

С универсален дух Аристотел създава обширно и ценностно философско и научно творчество. Теория на познанието, логика, теология, физика, биология, психология, етика, политическа философия, естетика са основните познавателни области, които е изследвал и изучавал.

Александрийският Ермрип обявял произведенията на Аристотел за 400. До нас са достигнали списъци, които включват 143 заглавия на негови произведения. Диоген Лаертски е считал, че броят на стиховете в аристотеловите произведения е 44 хиляди. Влиянието на неговата работа върху формирането на световната мисъл е било и остава силно през вековете.

[Извадка от текст на представяне на издател или издание]