Чета, помня, отбелязвам. Анна, която съществуваше, която беше наранена, която плачеше, която мислеше за смъртта, позната и толкова далечна Анна. Мисля да дам дневника си на Алексис да го прочете, за да ме опознае. И тогава всичко ще стане минало, ще предизвиква смях, а не сълзи... Няма повече сълзи, няма повече национални изпити. Сега любов, събуждане сутрин в нормални часове, сега енология. Разсъмва се, ще падна както съм, облечена, на леглото, искам да спя, много часове, днес няма учене. Добро утро. [Откъс от текста на задната корица на изданието]