"... Не се поклонихме да целунем краката на могъщите като червеите, които ни тъпчат..." пяха поробените гръцки деца стиховете на Палама. Истории от годините на Окупацията и Съпротивата: те ни разказват за гладната Зои (героинята на 'Когато слънцето...'), която яде храната на кучето, за Атенодор, нейния заек, който тя не остави гладен, за децата на Атина, които се бориха за Свобода... [Откъс от текста на задната корица на изданието]