«С превода на поемата The Waste Land на Т. С. Елиът, който тук представя, Хари Влавианос поставя себе си пред двойно и изключително трудно предизвикателство. Защото това стихотворение е един от основополагающите текстове на модернизма от 20-ти век и значимо произведение на световната литература, а неговото предаване на български, като Празна земя, от 85 години е освещавано от авторитета и блясъка на подписа на носителя на Нобелова награда Гео Милев. Нужно е см courage, за да се изправиш срещу такова произведение на чужд език и да го преведеш. Нужно е самочувствие, за да се сравниш с толкова утвърден стандарт на собствения си език и да се покажеш достатъчен. Нужно е, разбира се, преди всичко труд, защото всяка дума многократно отеква и лесно не се предава. Нужно е познание и изследване, за да обосновеш нови предложения. Нужно е и решителност, тъй като всичко можеше да бъде казано по различен начин. И, разбира се, нужно е талант, за да събереш всичко това и да звучи правилно. Всичко това притежава Влавианос. И на двойното предизвикателство отговаря, постигане на две цели: От една страна, предлага ни предаване на шедьовър в съвременен, оправдан език на нашия език - като поет. От друга страна, с информативното си уводно слово и просветляващите коментари и бележки, които предоставя, ни предлага контекст, в който можем да поставим произведението в неговите детайли, за да разберем различните му аспекти, но и да осъзнаем потенциални недоразумения в предишни преводи - като филолог изследовател. И всичко това заедно обновява възприятието на текста и укрепва удоволствието от четенето.

Съвет към читателя: нека се остави на дразненето на любопитството, което новото предаване на заглавието - като Безплодна земя (което точно извиква чувството за място, което не може да поддържа живота - централната тема на поемата) ще предизвика, и нека продължи в едно изследване там, което ще го възнагради». Милтоc Фрагоуполос

«На лекция в Харвардския университет, години след публикуването на Безплодната земя, Елиът заявява, че неговото стихотворение представлява вид лична спасение, отговор (“ритмична жалба” го нарича) на екзистенциалната безизходица, в която е потънал светът, но и самият той. Може би, пишейки Безплодната земя, Елиът е успял временно да намери спасението, което търси, да излезе от “безизходицата”, в която се е намирал, както сам е казал, по онова време. Казвам “може би” и “временно”, тъй като по-късно, както е известно, той ще я търси в по-устойчива почва - в тази на вярата и присъединяването си към Католическата църква. Въпреки това, едно е сигурно: С Безплодната земя и Hugh Selwyn Mauberley на Езра Паунд, английската поезия излизаше от собствената си “безизходица” и динамично навлизаше в нова ера - ерата на модернизма». Хари Влавианос

«Waste Land на Т. С. Елиът, фрагментарната епопея на “века на крайностите”, основополагающият текст на поздна епоха, в нов превод, истински нов превод, от Хари Влавианос. В ръцете му някога сеферичната Празна страна получава ново име - Безплодна земя - това е най-плодородната Безплодна земя, която някога съм чел - превод, който много умело балансира между смелост и крайна скромност пред оригинала, отстранявайки преводачески паяжини от всеки ъгъл на текста и добавяйки интензивен съвременен глас в веригата на елиотската традиция». Орфей Апергис

«Безплодната земя е най-важната поема на Елиът; тя е повлияла съществено на развитието на поезията в 20-ти век». Франк Кермод

«Безплодната земя е върховното постижение на Елиът». Е. М. Форстър

«Елиът е, без съмнение, най-добрият поет, който пише на английски език». Езра Паунд