Една незначителна, безоръжна, неуютна и слаба жена се предлага като наш шегаджия, защото не осъзнава каква е трагична. Смеейки се, тя подиграва себе си и ни измамва, за да не я подиграваме ние. С живота си защитава друга жена, наказана, която отказва да се защитава: майка си.
В този свой път (цялото си съществуване), от преди войната до днешни дни, тя познава Окупацията, бежанството в столицата, просията, преодява себе си и живота си. Никога няма да осъзнае, че, защитявайки майка си, съпровожда постоянно унижената си родина, в която живее в изгнание, разказвайки шеги.
Някои може да си помислят, че тя символизира страната си (страната им), защото и двете са претърпели родствени унижения, имат родствени не-бъдеща и правят шеги. За да не стане мишена, ще се свие и ще се осмее.
Тя ще се подготви за наранявания, саморанена профилактично всеки ден. Но никой няма да я обстрелва с камъни. Защото никой не е забелязал съществуването й. И тъй като няма никого свой (дори авторът на тази книга я напуска), жената намира утеха у читателя на книгата за компания и утешение.
Защото никой не може да обясни книга. Нито авторът й. Всички обаче могат да я прочетат. "Майката на кучето" е издадена за първи път през 1990 г. и оттогава вълнува не само гръцката читателска публика, но и любителите на добрата литература в чужбина.
Мултипреведният шедьовър на Павлос Мате следва да бъде възхваляван от местната и световната критика и е включен от лондонския издателски дом Quintet Publishing в 1001 книги на световната литература, които всеки трябва да прочете до края на живота си (в тома 1001 Books You Must Read Before You Die). За книгата пишат: "В 'Майката на кучето', както Фокнър в 'Шум и ярост', Мате дава думата на бедните духом [...] изключително силно произведение". Le Monde
"Върховно произведение на гръцката - а не само - съвременна литература [...] всяка страница ни вълнува и вдъхновява". Die Welt
"Животът експлодира като бомба [...] безброй са сцените, които ще запомним". Corriere della Sera
"Има дълбока двусмисленост на големи произведения [...] вдъхновение и майсторство, което напомня на Фелини". La Quinzaine Littéraire
"Мате е един много голям романист". L’ Express
"Само майстор на словото би могъл да напише тази книга". Alan Sillitoe
