Тази книга можех да я завърша преди пет години. Но можех ли? След като не я завърших тогава, а сега, означава или че неща -вътре в мен- ми пречеха или че някои други -относно същността на темата и формата- ми липсваха.
Започнах да я пиша по време на войната в Босна. Мислех, че ще я завърша, но изведнъж я оставих почти недовършена. И оттогава, през всичките тези години, записвах бележки. Много бележки. Въпреки това не се задържах да я пиша на ежедневна база.
И в деня, в който започна войната в Сърбия -24 март 1999- нещо силно ме накара да отворя отново папката. Четейки и пречитайки всичко, което бях написал, заедно с многото ми бележки, осъзнах, че, без да си давам сметка, вече бях завършил книгата. Въпреки това трябваше да започна отново с цялото материала. Писах я в продължение на 75 последователни дни -докато траеха бомбардировките на НАТО- и я завърших на 7 юни. Три дни по-късно беше подписано мирното споразумение.
(Във всеки случай, в книгата последната дата, която е записана, е денят, в който избухна войната. Денят, в който геройът на книгата се 'разпада'.) На този главен герой съм дал инициалите и подписа си. Толкова много бях 'аз' когато я писах. Можех да му дам и моята форма, но в ума ми никога не е имал конкретна форма. Беше нещо като безтелесен, безформен, сянка.
Не знам дали същото ще се случи и с читателя, т.е. дали ще се идентифицира с него или не. Ако да, тогава моята книга ще го завладее. Ако не, той ще остане безразличен още от първите страници. Няма нужда да продължава. (За съжаление няма да мога да му върна 'сумата'. Но може би ще го почерпя с питие.)
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
5 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.