С първата от двете думи, които съставят простия заглавие, Осийност, се обозначава онази версия на святостта, която занимава настоящата книга, докато втората дума от заглавието, Исторувана, е пасивна participle на глагола исторя, който има двойно значение: разказвам, изповядвам, но и рисувам, теми от живота и традицията на Църквата.

Така, ако човек се замисли, че църковната икониография постоянно се характеризира с една – понякога по-бедна и понякога по-богата – разказвателност, тогава не е трудно да осъзнае, че обектът на настоящото изследване не е нищо друго освен начинът, по който осийната святост се разказва, чрез изкуството на икониографията.

Подзаглавието на книгата, от житията в изображенията, предварително заявява методологията, с която се развива изследването. По-конкретно, изследват се дванадесет различни случаи на осии. За всеки осий, първоначално се прави устен разказ за живота му, основан на различни жития, а след това се реализира визуален разказ за живота му, чрез определени изображения.

Коментарът, който следва, и съответните изводи правят осезаемо за читателя и зрителя – на текстовете и на изображенията съответно – това, за което се стреми изследването: начинът, по който осийната святост се разказва.