«...Гърция не може да иска окупационния заем и репарации, защото с тайни протоколи и тайни споразумения, които нейното правителство е подписало през 1959 г., се е отказало от всички искове срещу Германия». Тази шокираща заява направи канцлерът на Германия г-н Х. Кол на 26 май 1991 г. на Крит, където присъства като официален гост за 50-годишнината от борбата на народа на Крит срещу нацизма.

Тогавашното гръцко правителство не отговори на това предизвикателство на германския официален представител. К. Караманлис, президент на Гръцката република и действителният получател на «разкритията», тъй като той беше министър-председател през 1959 г., направи лаконично изявление, в което се казваше: «Няма тайни споразумения и тайни протоколи с Германия». Следователно, тъй като не съществуват тайни споразумения и тайни протоколи, и тъй като отговорните лица на всички следвоенни правителства заявяват, че въпросът с войнените репарации и окупационния «заем» е открит и официалните текстове и споразумения важат, защо тогава не претендират за гигантската сума, която, с минимално лихвено, при съвременни цени надвишава 22 трилиона драхми?

Този въпрос, както и заявлението на Кол, трябва да бъдат отговорени и то с действия. Мълчанието в такива случаи не е... злато!