Можеш ли да обичаш някого, когото никога не можеш да докоснеш?

Стела Грант обича да контролира - въпреки че нейните напълно извън контрол бели дробове са я изпращали в болницата през целия й живот. В момента Стела най-много се нуждае да контролира себе си и да се държи далеч от всеки, който може да предаде инфекция и да застраши възможността за трансплантация на бели дробове. Шест фута разстояние. Без изключения.

Единственото, което Уил Нюман иска да контролира, е да излезе от тази болница. Той не му пука за лечението си или за модерния нов клиничен лекарствен тест. Скоро ще навърши осемнадесет години и тогава ще може да изключи всички тези машини и да отиде да види света, а не само болниците му.

Уил е точно това, от което Стела трябва да се държи далеч. Ако той дори диша близо до Стела, тя може да загуби мястото си в списъка за трансплантация. И двамата може да умрат. Единственият начин да останат живи е да се държат разделени. Но внезапно шест фута не изглежда като безопасност. Изглежда като наказание.

Какво ако те можеха да откраднат само малко от пространството, което счупените им бели дробове са им откраднали? Дали пет фута разстояние наистина би било толкова опасно, ако спре сърцата им да се счупват?