Целта ми в тази книга е да помогна дискусията относно пенсионната система да се премести от индивидуалното на колективно ниво. Искам да подчертая развойните и макроикономическите последици от пенсионната система. Те остават на заден план в анализите, въпреки че са изключително важни фактори за развитието на страната - и на пенсионната система.

Нагласата, която се придава на отделните регулации на пенсионната система, относно пенсиите, и безразличието към развойните аспекти, които също - но чрез различни процеси - определят дохода, заетостта и жизненото равнище на осигурените, е същата, както ако човек гледа дървото вместо гората. И двете, разбира се, са важни. Но след толкова много интервенции и неинтервенции през годините на кризата и след толкова много рухвания на очакванията, анализът на развойните последици от пенсионната система, особено формите на взаимозависимост с много известни, но и нови, проблеми, се движи в опасна празнина.

Следователно, голямото предизвикателство през следващите години не е просто функция на това дали и по какъв начин ще се справим с проблема на пенсионната система. Важно е как се преодоляват възприятия и стратегии, които до сега, с позоваване на пенсионната система блокират цялостното развитие на страната към по-силна развойна траектория.

Решение, ако такова съществува, няма да възникне от още някакви промени, като тези, които са прилагани през последните двадесет години. Решение представлява функция на верига от политики и различно разбиране на последователността на проблемите, които са извън самата пенсионна система.

В хода на това писание, ми се случи да се спра на една фраза на Албер Камю: «Може би няма значение дали това, което прави човек, има смисъл или не. Важно е да се вижда само дали това е отговор на надеждите на хората». Говорейки за надежди на хората, това, което осигурява, че никой няма да ги разочарова, е искреността.

Така, маалко парафразирайки думите на Кейнс, че «тази социална система е роб на идеите на някой мъртъв икономист», считам, че нашето общество трябва да преодолее синдрома на оставането роб на мъртви идеи на живи икономисти, политици и много други, които влияят на пътя му към бъдещето.