Портретът доминираше на стената, в най-централната точка на голямата зала. Нямаше начин да влезеш в огромната висока стая с кристалната полилей и да не привлече първо вниманието ти. Той беше най-впечатляващото нещо там вътре, въпреки че всички мебели и предмети, които украсяваха пространството, бяха уникални произведения на красота. Но огромната картина на портрета беше твърде внушителна. Толкова, че те парализираше на мястото ти, омагьосан за няколко минути. Детайлно изработената, дебела, златисто украсена рамка издаваше техника, която датираше много години назад в миналото. Повредите по нея бяха незабележими от разстояние, но ясно видими при приближаване. Определено се нуждаеше от освежаване, от поддръжка. Но цветовете на портрета бяха толкова живи и ярки, сякаш беше нарисуван вчера, и привличаха цялото внимание на ненаситните очи, засенчвайки всяко сравнение. В същината си обаче не цветовете печелеха впечатленията, а това, което изобразяваха върху платното.
Чистата му височина беше метър и половина, а ширината около два, но заедно с дебелата рамка изглеждаше по-голям. Жената, която те гледаше право в очите, почти иронично, беше с несравнима красота. Чудеше се дали е възможно да съществува толкова съвършенство в едно единствено същество. Тя беше седнала и облегната на лежанка, облечена в дълбоко синьо кадифе с изящно златисто издълбани крака на лъв в основата. Носеше ефирна, прилепнала, почти паяжиновидна черна рокля, която позволяваше да се видят доста добре добре оформените й крака с плътни бедра и изящни глезени. Не носеше обувки и боядисаните в червено нокти на краката й контрастираха с синия плат. Талията й беше като пръстен, а извивката на десния й ханш оформяше прекрасно провокативен полукръг. Богатият й изправен бюст стоеше изправен на мястото си и изглеждаше еднакво провокативен и чувствен, предизвиквайки да го докоснеш.
