Написани в продължение на четиридесет години (от края на 70-те години на миналия век до днес) и по различни поводи (сътрудничества в списания, участия в конференции и др.), текстовете на тома представляват свидетелства за цялостната, страстна връзка на един зрител-читател с божествената тъма на киносалона: от Борхес на Берторучи и Конрад на Копола до самотното и вечно кино приключение на Андрей Тарковски.

От разпада и смъртта в филмите на Сам Пекинпа или разказите на Жан-Люк Годар и Ален Рене до геометричните пространства на филмите на Вендърс, кръговете на Хичкок и линиите на хоризонтите на Форд, от нуарите на Шаброл и космогоничния Гражданин Кейн на Уелс до скромния и всезнаещ Слово на Драйер и скромно всезнаещия Кендзи Мизогучи, но и от Димитър Маврикий и Нико Панагиотопулос до Тоня Маркетак и Фрида Ляпа.

С щедри панорами или пестеливи крупни планове, Ахилес Кириакидис разчленява киноезика, кодовете и символичния арсенал на любими кинематографи и филми и изследва характеристиките на кинематографските жанрове, както и отношенията на киното с литературата или сродните изкуства на изображението (живопис, фотография).

Тридесет и пет прозрачни критики, изградени от перото на многостранен творец (писател, преводач, сценарист, кинематографист), съсредоточени върху изкуството на киното, всички те са части от безкрайната още мозайка с тематика тази чудесна авантюра, наречена изкуство – или човешки живот.