В основното си произведение, Светът като воля и представление, публикувано за пръв път през 1819 година, Шопенхауер излага философията си цялостно и систематично.

В двете първи от общо четирите «книги» на произведението, които включва настоящият първи том на българското издание, той разглежда първоначално обекта, състава и пределите на човешкото знание (книга А). В последствие засяга самата същност на битието, същността на реалността (книга Б).

Човешкото познание се определя от апрори формите на познавателния механизъм на субекта и протича първоначално на нивото на непосредствения опит и след това на нивото на абстрактното знание. Достъпът до самата същност на битието ни предоставя директният вътре в нас опит на волята, който представлява метафизичната същност на реалността.

Произведението Светът като воля и представление несъмнено попада в категорията на големите класически творби на европейската философия, оказвайки голямо влияние във всички области на човешкото познание. То интегрира в себе си значителна част от предходната философска традиция и представлява едновременно, както непосредствено, така и косвено, много важен източник на съвременната философия.