В центъра на учението на Епиктет стои постигането на щастието. Необходимо условие е да знаем кои от нещата зависят от нас и кои не. За онези, които не зависят от нас, трябва да знаем, че не можем да ги променим и че просто трябва да ги търпим, тъй като е безсмислено да се тревожим за тях или да се борим с тях.

Можем да променим само онова, което зависи от нас, и така можем да владеем себе си, за да постигнем щастието. Това разграничение, което прави Епиктет, е особено важно. Ако не можем да направим това разграничение, сме обречени да смятаме за важни онези неща, които всъщност са незначителни.

За Епиктет е важно да се приспособяваме към онова, което се случва в живота ни, и да не го смятаме нито за лошо, нито за добро, а за безразлично. Следователно безразличните неща, независимо дали имат положително съдържание (здравето, животът, богатството, приятелите, семейството и др.) или отрицателно (смъртта, болестта, бедността и др.), не водят до постигането на щастието, което се характеризира с безстрастие и невъзмутимост.

Да посрещаме житейските несгоди със спокойствие, без да губим вътрешния си мир, можем да постигнем, като правилно оценяваме представите, които имаме за нещата.