Г-н Джоунс, собственикът на фермата Мегарон, беше заключил кокошарниците щом се стъмни, но в пиянството си беше забравил вратите отворени. С блестящия ореол на лампата си, който танцуваше напред-назад, той прекоси двора залитайки, събу ботушите си с ритник на задната врата, наля си последна чаша бира от бурето в килера и се качи в спалнята, където госпожа Джоунс вече хъркаше.
Щом светлината в стаята угасна, едно раздвижване, едно пърхане премина през всички постройки на фермата. През деня се беше разчуло, че старият Майор, награденият бял прасе със средно тегло, бил сънувал странен сън предната нощ и искал да го разкаже на другите животни. Бяха се уговорили всички да се съберат в големия обор, щом г-н Джоунс си легне. Старият Майор (така всички го наричаха, макар че името му на изложбите за прасета беше Гордостта на Уилингдън) се ползваше с такова уважение във фермата, че всички бяха готови да изгубят един час сън, само и само да чуят какво има да им каже.
В единия край на обора, върху няколко дъски като повдигната платформа, Майор вече беше настанен върху сламата си, под лампа, окачена на греда. Беше на дванадесет години и напоследък беше напълнял, но все още беше величествено прасе, с изражение на мъдрост и доброта, въпреки че бивните му никога не бяха изпилявани. След малко започнаха да пристигат и останалите животни и да сядат наоколо, както им беше удобно. Първи дойдоха трите кучета — Хиацинта, Джеси и Пинчър, после прасетата, които веднага се излегнаха на сламата около платформата. Кокошките кацнаха по первазите, гълъбите се настаниха пърхащи по гредите, овцете и кравите седнаха на пода зад прасетата и започнаха да преживят.
бъдете първият, който остави коментар