Нашето предположение, което в крайна сметка приема и нашето изследване, е, че множество е категорията на мисълта на Ницше, която онтологично не се свързва с нищо друго - волята за сила не е нищо повече от израз на единството, обединяващ принцип на първоначалното множество.

Ключова концепция за проучването на горепосоченото предположение е понятието маска. В същото време, през хода на нашето изследване, се осветяват различни аспекти: не само позицията на категорията на множеството, на волята за сила, на маската в мисълта на Ницше, но и връзката на Ницше със Сократ (и Платон), понятието за трагичното, нигилизма, ролята на въображението, изкуството, тялото, скитничеството, а също така и разговорът на подозрението, който позволява на разсъждението да се движи отвъд единството и абсолюта, към автентичността на множеството и маската.

Такова разсъждение, станало без-казано - тоест разсъждение за атопията и скитничеството - на мястото на помирението, търпимостта или синтеза, поставя между; така то се проявява, и причината, която го изразява, е многозначително опасна - и може би именно затова безкрайно отворена и забранена.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]