Върмия, Серифос, Халкидики, Атина: могат ли пейзажите на личните спомени да се превърнат в театър на истории, които на мнозина биха напомнили нещо от самите тях? Как се дестилира същността на роман за детството, паметта, езика на бежанците, за неизбежното спускане, което е втората половина на всяко напрежение?

В модуларната поема Слизане от Върмия езикът се сражава с хлъзгавостта, опитвайки се да придаде на спускането ритъма на произведение.

(. . .) [Извадка от текста на задната корица на изданието]