„Влезе в пристанището акула, викаха пет - шест: „Ще ни изяде“, но в магазина си Захария обмисляше да отиде на Хаваите. Сега в края на площада един беден служител в корема на акула бавно умира търговецът.“ (откъс от книгата)

Василис Каниярис с настоящото си произведение споделя с нас мислите си за всичко, което го притеснява, го тревожи или просто го впечатлява. Става въпрос за стихотворения с голяма непосредственост в стиха, които не намекват просто нещата, а смело ги изразяват ясно.

Моменти от реалния свят, изпълнени с дълбок хуманизъм, които сякаш искат да прогонят нещастията и да създадат един идеален свят. Чрез хумор и понякога фин ироничен тон той поставя социални и политически въпроси, обяснява психологията и проблемите на съвременния човек, съчувства, пее за болките и раните му.

Живи образи подскачат из стиховете му с уникално изразяване, изпълнено с реализъм без претенциозност, за същността на човешкото съществуване.