Там, до канала, моите братовчеди веднъж хванаха едно таралежче, сложиха го на тавата и удряха тенджерата с лопатката, като на барабан, за да танцува, но то не беше много танцувало. Бабата им викаше, че удрят тенджерата и ще я напълнят с вдлъбнатини, ако не счупят и лопатката отгоре. Кой я слушаше обаче? Всички се смееха, защото бяха хванали едно таралежче, което не знаеше да танцува. Таралежът е много красиво животно. Има сладки, замислени очи, остър муцунка с разредени мустачки и едно много черно, подвижно и блестящо носле на самия край.

Прозаикумът Саякис Тотис разказва и разкрива как първите впечатления на необработеното хартия на детската памет стават най-плътно записаните багажчета завинаги.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]