Тасула Цилимене
Безмълвието на следобеда, Съвременна гръцка поезия, произведение на корицата [детайл] Василики Пантази, изд. Мандрагора, Атина, април 2021, номер на изданието: 343, ISBN 978-960-592-125-5, стр. 48.

Какво остава между нас
Как ли успяхме да изненадаме ръцете си така, че като бездомни кучета от януари да се свържат, подигравателно на времето? Дали не беше случайно този безименен, който пръв се плъзна в дланта ми? Сляпо следваха другите и дланите ни се целунаха в устата. И бяха минали само четири минути откакто се бяхме целунали по устните на една маса в Дексимени, до фонтана на Адриан. Все едно уловихме мълчаливата вода, след стъпките ни само чувахме на пътя. И беше, мисля, пред Благовещението, когато се прегърнахме и после се разделихме. Както винаги бяхме. Двама приятели. („Бездомни“)

Две части, първата с заглавие Взрения (24 стихотворения) и втората с заглавие Миниатюри (21 стихотворение) съставят новата поетична колекция на Тасула Цилимене Безмълвието на следобеда. Основни съставки: Любовта като спомен, но и като разказ, който реконструира моменти, места, чувства. Един взаимно предаваем мисъл, която носталгично обхваща, чрез състави от думи, онова, което е съществувало, но и продължава да зарежда с жива присъствие: Как думи стават пирони?/ На стената на душата отварят дупки,/ в рамки от дърво заключени/ да ни напомнят за хубавите моменти. („Пирони са думите“)

Думите, песните, фрагменти и тяхното мълчание. Всичко, което се подразбира и в същото време се разказва с разум, икономия и точност: Взренията, които висят на стените/ и на шпула тъкат мълчание,/ ако са разцъфнали черешите питат днес вечер/ вода от сняг ли изпи птичето./ Ако е отлетял малкият червеношип/ и дали надеждата дойде да ме открие.

Неписани думи на любители и любов, които чакат момента, за да се превърне временното вечно. Обикновено облаче в края на деня в експлозия: Време/ Държи в ръцете си самоделни молотове/ ги изстрелва с математическа точност/ от огорчение, гняв или великодушие/ може би от спомен за годишнина/ когато някога го нарязахме на четири части/ и оттогава ненаситно го поглъщаме./ Като десерт неизменно ни изпраща фойерверки през пролетта.