Целта на настоящия сборник е да постави Срещата на върха на Европейския съюз през декември 1999 година в Хелзинки на мястото, което сочат две особено ценни постижения: присъединяването на Кипър към ЕС и стартирането на разрешаването на дългогодишната гръцко-турска конфронтация в рамките на определен времеви хоризонт и в съответствие с правилата на международното право.

Личните свидетелства на най-значимите живи действащи лица, които вдъхновиха, разработиха и реализираха най-успешната стратегия на Гърция спрямо Турция, имат особена стойност за историка на бъдещето, който ще се опита да разбере и най-вече да обясни един от малкото светли моменти на гръцката външна политика след метастатус.

Издаването на настоящия сборник за стратегията в Хелзинки съвпада с годишнината от четиресет години от присъединяването на Гърция към Европейската общност; несъмнено първият светъл момент на гръцката външна политика.

Наистина, участието на Гърция в Европейския съюз и реалният интерес на Турция да стане кандидат за присъединяване доведоха в края на първото пост-съветско десетилетие до приемането на стратегията в Хелзинки с основна роля на Европейския съюз.

Днес, двадесет и едно години след Хелзинки, "европейският фактор", макар и сериозно отслабен, продължава да бъде полезен инструмент за управление на все по-"трудната" Турция.

Основното изискване за оптимално използване на този фактор не е, разбира се, възстановяването на "аутистичната" политика на бездействие и неподвижност от миналото, а поемането на политически инициативи, които ще позволят развитието на цялостна стратегия за справяне с Турция.

На годишнината от 200 години от гръцката революция, примерът на стратегията от Хелзинки напомня, че Гърция може, функционирайки като съвременна европейска държава, да подчинява своите страхове и с визия, план и увереност да постига значителни успехи на международната сцена.