Лошо омъжена или Рима за стареца и момичето е анонимна, сатирична и поучителна поема от 15-ти век или началото на 16-ти, на тема възрастовия и социален дисонанс в брака на младо момиче с възрастен мъж, който предлага като богато дотекло дрехи, пари, дори и имоти.

С разказвач (възможно и автор) опитна и директна жена, поемата е насочена предимно към необвързаните момичета, предупреждавайки за последствията от такъв брак. Мизерният, слаб и сексуално неспособен старец-съпруг, горчивите преживявания на младата жена, чиято единствена надежда е бързо да остане вдовица, и удоволствията от любовта между двама млади любовници съставят различните аспекти на популярна литературна тема с дълга традиция.

В контекста на мнението, което отъждествява старостта с мъдростта, влюбеният старец попада сред комичните персонажи на Менандър, Плавт, Еразъм, докато оплакването на младата жена, принудена да се омъжи за старец, също е известна тема у Бокачо, както и в средновековната френска и италианска песен за лошо омъжените.

Тази литературна тема е също толкова разпространена и в иконографски аспект, особено през 16-ти век и началото на 17-ти, в Германия и Ниските земи.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]