В настоящото изследване се проучва пробно присъствието на Божествената комедия, генетичният ѝ материал, в поезията и поетичната мисъл на европейския лиризъм, от Шели и Соломон до Йейтс, Манделщам, Елиът, Фрост, Монтале, Бродски и Сеферис.

„Следсмъртният живот не е изобретение на Данте. Той обаче ѝ дал най-ясната – и най-човечната – форма. Населил я е с персонажи от собственото си живота и я е разнообразил с живота на другите: цялo народопопулация; гърмящото пчелно семейство на Божествената комедия. Затова единственият заслужаващ отговор е шекспировата антропогеография, сега, при условията на Weltliteratur, както и в по-ранни времена.”

„С благоговейното усвояване на Данте в другите национални езици е стабилен елемент от приемането му в историята на европейската поезия. Nel mezzo del cammin di nostra vita нашата акустична памет го е усвоила, като заклинание или като магическо заклинание, равнозначно на Ана мoй еннепе, Муза. Всички вярваме, че чуваме Божествената комедия, дори и да не знаем италиански; и това се случва, защото поезията ѝ е по своята същност звук, тоест обръща се към ухото и организира образността си по уникален начин, така че да не могат да се разграничат (често го казваме, но тук важи абсолютно) звукът от значението, стихът от мисълта. Този начин се нарича terza rima.”

ДИЗАЙН НА КОРИЦАТА: SANDRO BOTTICELLI Божествена комедия – Ад, Осми кръг (Malebolge). Наказанието на лошите съветници – Разговор с Гвидо да Монтелфетро. От тома: Sandro Botticelli, The Drawings for Dante’s “Divine Comedy”, Royal Academy of Arts, Лондон, 2001.