Един разказ за живота; Да, но там където този, който разказва, забравя себе си, защото е напълно насочен към другите, ориентиран към света. Този свят е Гърция вчера и днес, през развитието на френските културни центрове, от кризата в Кипър и турската окупация до здравната криза и предизвикателствата на утрешния ден, животът в селата и в големите градове. И противоположно е Франция, Париж, Сорбона, французите, както живеят във Франция и както стават, когато се установят в Гърция. Това е детството, запечатано с тази невинна тръпка, която нахлува в сърцето на истината. Това е откриването на любовта и дългият опит на приятелството, които подхранват галерия от нарисувани лица, винаги пълни с човечност. Това е геополитиката, наблюдавана от висотата на човека, и вдъхновява химн за световния мир. И накрая, е сладката носталгия по миналото ни – тъй като авторът е преди всичко голям читател на Пруст – която става силно трогателна, когато Историята реши да я превърне в свят, който днес е изгубен, и че сме станали „деца на заека“.