•Вид: класическа литература
•Тропи: забранена любов, антигерой главен герой, обсебваща любов, готическа атмосфера, социална йерархия
•Стр.: 324
•Поредица: самостоятелна
•Spice: ⛔️

Любим откъс
„Ела, тогава, вземи каквато форма искаш и ела да ме побъркаш! Само не ме оставяй в тази бездна, където не мога да те намеря!“ – Хийтклиф

Хийтклиф е сираче, осиновено от семейство Ърншо. С Катрин Ърншо започват бурна и дълбока връзка, но тя избира да се омъжи за Едгар Линтън поради социално издигане. Хийтклиф е дълбоко наранен и посвещава живота си на отмъщение срещу всички, които смята за отговорни за нещастието си.

Тъмна и обсебваща любов, която обаче с времето остава незаличима и днес се смята за една от най-големите любови на всички времена.
Хийтклиф и Катрин не изживяват любовта си красива и романтична, както ѝ приляга, а болнава и обсебваща – точно както заслужаваха, защото си приличаха... Душите им бяха направени от един и същ материал, от същия тъмен и болен материал, който ги държеше заедно през вековете.

Това е третият път, когато чета тази книга, и признавам, че особено първия път доста ме измъчи. Смятам я за много тежка книга, която изисква мисъл, време и анализ, за да разбереш всички послания и чувства, които иска да ти предаде.
При втория прочит нещата бяха много по-добри, а сега, при третия, най-накрая успях да ѝ се насладя, както трябва, и да разбера дълбочината на противоположностите и историята.

Това е една от класическите книги, които определено си заслужава да прочетеш поне веднъж в живота си, идеално в момент, когато си достатъчно зрял читател, за да можеш да разбереш историята в пълнота.

Струва си да се отбележи, че авторката използва много красиви символи и противоположности през цялото време на книгата и се отнася и до социалното разделение, което и до днес занимава човечеството.

Една от най-чудесните истории.. ще я обожавате с меланхолията, която ще ви донесе. Красива корица за такава класическа книга!