В настоящото изследване се разглеждат два диалога, "Антерастай" и "Клитофон", които най-вероятно не са автентични платонови произведения.

Читателят на първия диалог се изправя пред едно провокативно изненадващо преживяване: може би за първи път в рамките на древногръцката литература среща текст, в чиито последователни части с вълнуваща настойчивост се поставя въпросът за връзката между Философията и Науката.

Но изненадата не се крие толкова в гореспоменатия момент, колкото в това, което следва: Философията по същество се представя като оправдаваща се – дори и пред самата себе си –, подлага се на външна и вътрешна критика, признава, че трябва да се ръководи от чувството за мярка и накрая възлага на Науката, отбелязвайки чрез Гимнастиката, да ѝ определя необходимите изследователски и тълкувателни пътища.

Но по каква основателна причина се случва всичко това? Смятаме, че валиден отговор може да даде вторият диалог.