През цялото десетилетие на ‘90-те години, Rage Against the Machine бяха непоклатима референтна точка, както за дяволските ноти, които произвеждаха, така и за избраната идентификация на изкуството им с политическото послание. Тази електризирана смес от „рапометало-коммунизъм“, както я определиха парализираните американски медии, имаше за физически извършители четирима водещи музиканти – Зак де Ла Роша, Том Морело, Тим Коммерфорд и Бранд Уилк, чиито органични идеологически и художествени влияния обхващат от Мексиканската революция, антиимпериалистическите борби и Черните пантери, до Public Enemy, Led Zeppelin, The Clash и чистия, непоклатим американски хардкор.

Възпитани в разцвета на реаганизма и потисничеството на големи народни слоеве, неолибералната всемогъщество и „краят на историята“, RATM се настаниха над политическите знамения, които струяха от пукнатините на империята, увиха ги в червени платна и ги разпространиха из цялото музикално пространство на земята, правейки ангажираното изкуство остро и живо в публичния разговор.

До октомври 2000 г., когато дойде болезненият разпад, те бяха положили усилия да оставят след себе си рядко наследство. Три основни албума, безброй исторически концерти на живо, целеви политически намеси и над всичко, реализирането на изкуството като инструмент за диалектика между политическите събития и масите, и едновременно с това, предизвикателство на западната културна хегемония.

Тази книга проследява трите десетилетия на пътуването на групата, която определи понятието за ангажирана музика, проследявайки паралелно живота и фона на „четиримата виновни членове“, както и социалнополитическата среда, в която те се появиха, повлияха и действат като носители на бунтарска художествена авангарда.