Местоположението е открито през 1878 година от Миной Калокайринос. Разкопките в Кносос започват през 1900 година от английския археолог сър Артър Евънс и неговия екип и продължават в продължение на 35 години. Старите разкопки и частичната реставрация на двореца са извършени под ръководството на Артър Евънс в ранните години на 20-ти век. Размерът на двореца многократно надминава първоначалните му очаквания, както и откритията на две древни писмености, които той нарича Линеар А и Линеар Б, за да различи писмеността им от присъстващите също икони. От разкопките на двореца, Евънс разработва нова археологическа концепция за културата, която използва, и я нарича Минойска, следвайки дългогодишната практика да се обозначават всички предмети от мястото като Минойски.

Дворецът в Кносос безспорно е бил ритуалният и политическия център на минойската култура и цивилизация. Представя се като лабиринт от работилници, жилищни пространства и складове близо до централния площад. Приблизително графично представяне на някои аспекти от жизнения стил на Крит в периода на бронзата се предоставя от реставрациите на вътрешните и външните стенописи на двореца, както и от декоративните мотиви на керамиката и символите на печатите.

Дворецът е бил изоставен в някакъв неизвестен момент в края на късната бронзова епоха, около 1380–1100 г. пр.н.е. Причината не е известна с увереност, но обикновено се предполага, че е една от многото разрушителни събития, които засягат двореца. Населението, което е напуснало района, вероятно е било микенски гърци, които предварително са завладяли град-държава и са използвали Линеар Б като своята административна писменост, в контекста на Линеар А, предишната административна писменост. Хълмът никога повече не е станал населено място или градска територия, въпреки че завоевателите могат да са го използвали за известно време.