Страстта на духа, върху която се фокусират двете есета на Сюзан Сондек за Арто и Канеъти, беше поводът, който ни накара да ги представим.

Следователно, разбира се, взаимовръзката и паралелното им четене подчертават различията по-скоро, отколкото сходствата на двамата специфични писатели от 20-ти век.

Елементът, който изглежда ги свързва, страстта на духа, доведе писането на всеки от тях, театралният, есейният и поетичен подход на първия и разказът на втория, до различни пътища.

Арто пожела чрез свой собствен, индивидуален сюрреализъм, с който поддържаше, въпреки отричането си, доживотна проблемна връзка, да достигне до пълното телесно изразяване – до универсализацията, тоест до отменяне – на изкуството, докато Канеъти, обратно, с изключително силното си еврейско (тоест преди всичко интелектуално) чувство на наследството на Просвещението, достига чрез преосилване на духа до донкихотовско отричане на телесността, каквото се представя в главния герой на романа му „Слепота”.

„Рядко човек се е чувствал толкова уютно със своя дух“, пише Сондек, „колкото Канеъти“.

(...)

[Извадка от текст за представяне на издател или издание]